Правилник за дейността на ДГ

ДЕТСКА ГРАДИНА с.КАРАИСЕН

УЛ.ПЪРВА № 20

e-mail : cdg_karaisen@abv.bg

П Р А В  И  Л Н  И К

ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЕТСКА ГРАДИНА С.КАРАИСЕН

ПРЕЗ УЧЕБНАТА 2017/2018 г.

ПРИЕТ НА ПС С ПРОТОКОЛ №…../…...09.2017 Г.

                                     Г Л А В А І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този правилник е издаден на основание ЗПУО/ ДВ бр.79 /13.10.15, в сила от 01.08.2016 г. и Наредба № 5/03.06.2016 за ПВ. С него се уреждат:

●организацията и ръководството на ДГ

●условията на приемане на децата;

●правата и задълженията на персонала и родителите;

●организацията на възпитателно-образователната работа и медицинското обслужване.

Чл.2. ДГ е общинска детска градина и се финансира от общинския бюджет./Решение на общинския съвет за откриване на детската градина от 1973 г.; акт за собственост №:  г./

Чл. 3. Съгласно чл. 25, ал.1 от ППЗНП детската градина има:

1.  Свое наименование – ДГ С.КАРАИСЕН

2.  Седалище  и  официален  адрес :ДГ С.КАРАИСЕН УЛ.ПЪРВА №20

3.  Собствен кръгъл печат.

 4.  Номер и шифър на Булстат – 000121258

Чл. 4. Детската градина има право:

1.   Да притежава собствено недвижимо и движимо имущество и да се разпорежда с него.

2.   Да  предоставя  собственото  си  имущество  под  наем,  да  извършва педагогически  услуги,  ако  това  не  е  във  вреда  на  образователно- възпитателния   процес   и   ако   са   спазени   санитарно-хигиенните изисквания.

3.   Патентова и продава продукти от своята дейност.

4.   Да определя вътрешната си организация.

5. Да определя начина на приемане на децата в съответствие с нормативните актове.

6.   Да определя организацията, методиката и средствата на обучение и възпитание.

7.   Да сключва договори за асоцииране с юридически лица от страната и чужбина, без да нарушава държавните интереси.

8.   Да организира допълнителни форми на дейности извън ДОИ (балет, английски  език,  народни  танци  и  др.)  по  желание  на  родителите, които подават молба-заявление по образец.

Чл. 5  Детската градина носи отговорност за:

1.   Изпълнението на държавните образователни стандарти.

2.   Създаването на условия за опазване на живота и укрепване здравето на децата по време на обучението и възпитанието им.

3.   Законосъобразното изразходване на бюджетните средства и опазване на материално-техническата база.

4.   Извършването на дейности и прояви, които противоречат на законите на страната, ограничават правата и свободата на личността или нарушават възпитателно-образователния процес.

ГЛАВА II.ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

РАЗДЕЛ I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 6. ДГ- с.Караисен  е подготвителна институция в системата на народната просвета, в която се отглеждат, възпитават и обучават деца от 2 до 7 годишна възраст.

Чл. 7. Обучението и възпитанието на децата се организира и провежда в съответствие с държавните образователни стандарти за предучилищното възпитание и подготовка и осигурява готовност на децата за училище.

Чл. 8. Обучението и възпитанието се провеждат на книжовен български език.

Чл. 9. Децата, навършили 7 години, които по здравословни причини не могат да постъпят в първи клас, представят документи  към РУО - гр. Велико Търново и продължават да посещават детското заведение още една учебна година.

Чл.   10.   ДГ с.Караисен  осигурява   условия   за   интегрирано образование и обучение на деца със специални образователни потребности.

РАЗДЕЛ II. ФУНКЦИИ НА ДГ

Чл.  11. В детското заведение се създават условия за:

1.   Опазване на живота, предпазване от рискове и укрепване здравето на децата.

2.   Равни  възможности  за  нормално  физическо,  духовно  и  социално развитие.

3.   Гарантиране на правата, свободата и сигурността на децата.

4.   Приобщаване     към     общочовешки     и     национални     ценности, добродетели и култура.

5.   Развитие на детската индивидуалност и стимулиране на творческите способности.

Чл.12. Възпитателно-образователната дейност в ДГ с.Караисен  е съвместно дело на педагогическия, медицинския и обслужващ персонал. Детските учителки творчески прилагат утвърдените от МОН програми за възпитателна работа, указания и насоки. С решение на Педагогическия съвет се утвърждава програмната система, по която ще се осъществява педагогическото взаимодействие за съответната учебна година.

Възпитанието и обучението на децата се организира и провежда в съответствие с ДОС за предучилищно образование  и осигурява готовността на децата за училище.

Чл.13. Индивидуалните помагала за работа на децата се избират заедно с родителите по предложение на учителките.

Чл.14. В началото на учебната година, на първата родителска среща, учителите запознават родителите със Стратегията на ДГ, с Програмната система за съответната учебна година, с необходимите им през учебната година: учебна, учебно-помощна литература и индивидуалните пособия за възпитание, обучение и игра, свързани с качественото провеждане на възпитателно-образователния процес в съответната възрастова група. Родителите приемат решение да обезпечат и подпомогнат/ как, с какво и с колко/ финансовото му обезпечаване.

Чл. 15. В ДГ се създават условия за нормално физическо  и  психическо  развитие на децата.  Животът на децата се организира съобразно възрастовите и индивидуални потребности, като се осигурява време за игри, занимания, хранене, сън и други дейности.

Чл.16.  Ежедневния  прием  на  децата  става  сутрин  от  7.00  до  8.30  часа.

(1).Спазването на часа е задължително, особено за децата от подготвителната група.

(2).По желание на родителите, след предварително договаряне, децата могат да се водят и вземат в удобен за тях час в рамките на установеното работно време на детската градина.

Чл.17. Следобедният сън на децата е максимум до  15,00 ч. ,а летния сън на децата е до15,30 часа.

Чл.18. По време на сън задължително се осигурява тишина и спокойствие в помещението.

Чл.19. Дневен режим

07.00-08.30                Прием на децата

08.30-08.45                Утринна гимнастика

08.45-09.00               Подкрепителна Закуска

09.00-10.30         Педагогически ситуации  по Български език и литература, Околен свят ,Математика, Физическа култура, Изобразително изкуство,Музика,Конструиране и технологии;

10,30 – 10,45              Междинна закуска

10,45 – 11,30              Игри и подготовка за сън, разходки, доп. дейности за

11,30 – 12,30              Обяд

12,00 – 13,00              Тоалет, подготовка за сън

13,00 – 15,00              Следобедна почивка и сън

15,00 – 15,30              Следобеден тоалет

15,30 –16,00              Следобедна закуска

16,00 – 17,00              Педагогически ситуаци и допълнителни форми на ПВ

17,00 – 18,30            Игри и изпращане на децата.

Чл.20. Цялостната дейност се планира в годишен комплексен план, който се приема от Педагогическия съвет.

Чл.21. Учителският екип избира програмната система/като част от Стратегията за развитие на детската градина/, по която ще работи, с решение на Педагогическия съвет.

Чл.22. Обстановката в групите се организира така, че да създава свободни и достъпни кътове за самостоятелна дейност, игри и занимания.

Чл. 20. При посещение на децата от подготвителната група от 1 юни до 15 септември, родителите заплащат и месечен абонамент за посещение.

Чл. 21. При повтаряне на обучението в подготвителна група родителите заплащат месечен абонамент и такса за храна.

Чл. 22. На децата завършили подготвителна група се издава удостоверение по образец. Готовността на детето за училище отчита физическото, познавателното, езиковото, социалното и емоционалното му развитие.

 (1) Детската градина, издава удостоверение за задължително предучилищно образование за децата от подготвителните възрастови групи в края на предучилищното образование.

 (2) Удостоверението за задължително предучилищно образование се издава в срок до 31 май на съответната учебна година.

(3) Удостоверението по ал. 1 описва готовността на детето за постъпване в първи клас и в съответствие с очакваните резултати по чл. 28, ал. 2. (4) В удостоверението може да се правят препоръки за насърчаване и мотивиране за участие на детето в допълнителни дейности и/или за включването му в допълнителна подкрепа за личностно развитие.

Чл.23. На основание чл. 263, ал.1 от Закона за предучилищно и училищно образование /Решение на ПС от 14.09.2016 г, протокол №1 / е приета Стратегия за развитие на ДГ за периода 2016-2020 г.

Чл.24. Стратегията определя актуалните цели за четиригодишен период от развитието на детската градина, начините за реализирането ù, както и очакваните резултати. Тя   се основава на принципите и насоките от ЗПУО/Чл. 55 от ЗПУО/,  чл. 5 от Наредба №5 по ПО, ППЗПУО, приоритети на МОН за развитие на  предучилищното образование, както и на спецификата на детската градина.

Чл.25. Процесът на предучилищното образование е подчинен наприлагането на програмна система като част от стратегията за развитието на детската градина, съответно на училището, която се приема с решение на педагогическия съвет.

—         (2) Програмната система е цялостна концепция за развитието на детето с подходи и форми на педагогическо взаимодействие, подчинени на обща цел.

—         (3) Програмната система трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да създава условия за придобиването на компетентностите по всяко от

образователните направления по чл. 28, ал. 2;

2. да отчита спецификата на детската градина или училището и на групите;

3. да съответства на интересите, възможностите и възрастовите характеристики на децата.

ГЛАВА ІІI. ОРГАНИЗАЦИЯ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРУДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

РАЗДЕЛ І. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО

ОБРАЗОВАНИЕ

Чл.26. (1) Съгласно чл.62 ал.2 от ЗПУО , ПВ в ДГ с.Караисен се организира в разновъзрастова група

(2)   По избор на родителите формата на обучение е целодневна

(3) ПВ се организира в учебни години.

Чл. 27. (1) Децата може да постъпят за предучилищно образование не по-рано от учебната година, която започва в годината на навършване на тригодишна възраст.

(2) За предучилищно образование по преценка на родителя и/или при липса на яслена група в съответното населено място, както и при наличие на свободни места в детската градини може да постъпят и деца, навършили две години към началото на учебната година на постъпването. Предучилищното образование в тези случаи се осъществява при условията и по реда на тази наредба, като се вземат предвид възрастовите характеристики на детето.

(3) Предучилищното образование е задължително от учебната година,която е с начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето,като родителите избират вида на организацията на предучилищното образование по чл. 14.

Чл. 28. (1) Предучилищното образование осигурява възпитание,социализиране, обучение и отглеждане на децата до постъпването им в Iклас.

 (2) Отговорните институции си сътрудничат с цел гарантиране обхвата на децата в задължителното предучилищно образование.

Чл. 29. Постъпването на децата за предучилищно образование се осъществява целогодишно при спазване на условията по чл. 4.

Чл. 30. (1) Записването, отписването и преместването в общинските детски градини за всеки вид организация по чл. 14 се извършват съгласно наредба на общинския съвет

 (3) Записването, отписването и преместването на деца за задължително предучилищно образование   в ДГ се осъществяват при условията и по реда на ал. 1.

Чл. 31. (1) Предучилищното образование се организира във възрастови

групи, както следва:

1. първа възрастова група - 3- - 4-годишни, а в случаите на чл. 4, ал. 2 -

2 - 4 години;

2. втора възрастова група - 4- - 5-годишни;

3. трета подготвителна възрастова група - 5- - 6-годишни;

4. четвърта подготвителна възрастова група- 6- - 7-годишни.

(2) Продължителността на предучилищното образование във всяка възрастова група по ал. 1 е една учебна година.

(3) Задължителното предучилищно образование се осъществява в трета и четвърта подготвителна възрастова група.

Чл.32. (1) Децата от възрастовите групи  при недостатъчен брой за сформиране на отделна група от деца в съответната възрастова група по ал. 1  се сформира разновъзрастова група.

Чл. 33. (1) Децата от подготвителните групи, записани в целодневна,полудневна и почасова организация, могат да отсъстват само по здравословни или по други уважителни причини, удостоверени с документ от компетентен орган, както и по семейни причини.

(2) Отсъствията на децата по ал. 1 по семейни причини през учебно време е допустимо за не повече от 10 дни за съответната учебна година с писмено уведомяване от родителите в срок, определен с Правилника за дейността на детската градина или училището.

(3) Извън случаите по ал. 2 отсъствие на децата от подготвителните групи е допустимо и за времето на ваканциите, определени в училищното образование за съответната година със заповед на министъра на образованието и науката.

РАЗДЕЛ II.ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНОТО

И НЕУЧЕБНОТО ВРЕМЕ

Чл. 34. (1) Предучилищното образование се организира в учебни години.

(2) Учебната година в предучилищното образование започва на 15 септември и е с продължителност 12 месеца. В случай че 15 септември е почивен ден, тя започва на първия следващ работен ден.

(3) Учебната година включва учебно и неучебно време.

(4) Неучебното време по ал. 3 е времето без педагогически ситуации по чл. 13, както и времето извън учебните дни в периода по чл. 12.

(5) В учебното време се организират както основна, така и допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, а в неучебното време без педагогически ситуации - само допълнителни форми.

Чл. 35. (1) Учебното време през учебната година е в периода от 15 септември до 31 май на следващата календарна година.

(2) Учебното време се организира в учебни седмици и в учебни дни.

(3) Учебната седмица е с продължителност пет учебни дни и съвпада с работната седмица.

(4) В случай на разместване на почивните дни през годината на основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда обявените почивни дни са неучебни, съответно обявените работни дни са учебни за децата.

(5) Учебният ден включва основните и допълнителните форми на педагогическо взаимодействие, както и време за почивка и самостоятелни дейности по избор на детето.

Чл. 36. Неучебното време без основни форми на педагогическо взаимодействие е в периода от 1 юни до 14 септември.

Чл. 37. (1) Предучилищното образование в ДГ с.Караисен се осъществява при целодневна организация, пожелание на родителите

(2) Целодневната  организация се осъществява в разновъзрастова група

Чл. 38. (1) Целодневната организация осигурява възпитание, социализация, обучение и отглеждане на децата в рамките на 12 астрономически часа на ден през учебната година.

(2) Началният час на сутрешния прием и крайният час за изпращане на децата за деня се определят с Правилника за дейността на детската градина

 (3) В целодневната организация в учебното време се редуват основна и допълнителни, а в неучебното време - само допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, като се осигуряват и:

1. условия и време за игра, почивка, включително следобеден сън;

2. условия и време за хранене - сутрешна закуска, обяд и две

задължителни подкрепителни закуски - между сутрешната закуска и обяда и между обяда и вечерята;

3. дейности по избор на детето.

(4) Учителите в групата определят редуването на формите на  педагогическо взаимодействие и организират деня на детето в предучилищното образование.

(5) При целодневна организация за една група в детската градина задължително се назначават най-малко двама учители, които работят съвместно в групата поне един час дневно.

(6) При целодневна организация за една група в детската градина задължително се назначава най-малко един помощник-възпитател.

Чл. 39. (1) При заявено желание на родителите и срещу заплащане детската градина или училището може да осигури условия на територията си за организиране на педагогически дейности, които не са дейност на детската градина или училището.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват извън времето за провеждане на основните форми на педагогическо взаимодействие и се организират при спазване на действащото законодателство.

(3) Дейностите по ал. 1 се организират за децата, които посещават детската градина или училището.

РАЗДЕЛ ІІI. ФОРМИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

Чл. 40. (1) Педагогическото взаимодействие е процес, насочен към постигането на определен очакван резултат, свързан с цялостното развитие на детето, в който основни участници са учителят и детето.

(2) При провеждането на педагогическото взаимодействие учителите използват игровата дейност за постигането на компетентностите по чл. 28, ал. 2.(3) Детската градина осигурява игрова дейност във всички видове организация на предучилищното образование през учебното и неучебното време.

Чл. 41. (1) Педагогическото взаимодействие в предучилищното образование се организира в основна форма и в допълнителни форми. (2) Формите на педагогическото взаимодействие по ал. 1 се организират в съответствие с прилаганата в детската градина  програмна система при зачитане на потребностите и интересите на децата.

Чл. 42. (1) Основната форма на педагогическо взаимодействие е педагогическата ситуация, която протича предимно под формата на игра. (2) Педагогическите ситуации се организират само в учебното време по чл. 12, ал. 1 и осигуряват постигането на компетентностите по чл. 28, ал. 2. (3) Конкретното разпределяне на педагогическите ситуации по образователни направления се осъществява в седмично разпределение. (4) Седмичното разпределение по ал. 3 се разработва по възрастови групи от учителите на конкретната група преди началото на учебната година и се утвърждава от директора на детската градина.

Чл. 43. (1) Минималният общ седмичен брой на педагогическите ситуации за постигане на компетентностите по чл. 27, ал. 2 е: -за РАЗНОвъзрастова група - 17. (2) Максималният общ седмичен брой на педагогическите ситуации за всяка възрастова група не може да надвишава минималния общ брой по ал. 1 с повече от пет педагогически ситуации - за целодневна организация, и с повече от две педагогически ситуации - за полудневна и почасова организация.

Чл. 44. Продължителността на една педагогическа ситуация по преценка на учителя е от 15 до 20 минути - за първа и за втора възрастова група, и от 20 до 30 минути - за трета и за четвърта възрастова група.

Чл. 45. (1) В допълнителните форми на педагогическо взаимодействие се разширяват и усъвършенстват отделни компетентности от посочените в чл. 28, ал. 2, които допринасят за личностното развитие и за разнообразяване на живота на детето.

(2) Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие се организират от учителя на групата извън времето за провеждане на педагогическите ситуации. (3) Допълнителните форми се организират както в учебното време по чл. 12, ал. 1, така и в неучебното време по чл. 13. (4) Допълнителните форми се организират по преценка на учителя в съответствие с програмната система, прилагана в детската градина, цялостната организация на деня и с интересите и потребностите на децата.

РАЗДЕЛ ІV. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО

ОБРАЗОВАНИЕ

Чл. 46. Предучилищното образование полага основите за учене през целия живот, като осигурява физическото, познавателното, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата, вземайки предвид значението на играта в процеса на педагогическото взаимодействие.

Чл. 47. (1) Предучилищното образование създава условия за:

1. цялостно развитие на детската личност;

2. придобиване на съвкупност от компетентности - знания, умения и

отношения, необходими за успешното преминаване на детето към

училищното образование.

(2) Компетентностите по ал. 1, т. 2 са дефинирани като очаквани

резултати от възпитанието, обучението и социализацията на децата за всяка възрастова група по образователни направления:

1. Български език и литература (приложение № 1);

2. Математика (приложение № 2);

3. Околен свят (приложение № 3);

4. Изобразително изкуство (приложение № 4);

5. Музика (приложение № 5);

6. Конструиране и технологии (приложение № 6);

7. Физическа култура (приложение № 7).

Чл. 48. (1) Процесът на предучилищното образование е подчинен на прилагането на програмна система като част от стратегията за развитието на детската градина, съответно на училището, която се приема с решение на педагогическия съвет.

(2) Програмната система е цялостна концепция за развитието на детето с подходи и форми на педагогическо взаимодействие, подчинени на обща цел.

(3) Програмната система трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да създава условия за придобиването на компетентностите по всяко от образователните направления по чл. 28, ал. 2;

2. да отчита спецификата на детската градина или училището и на групите;

3. да съответства на интересите, възможностите и възрастовите характеристики на децата.

(4) В програмната система се включват:

1. подходи и форми на педагогическо взаимодействие;

2. разпределение на формите на педагогическо взаимодействие;

3. тематично разпределение за всяка възрастова група;

4. механизъм на взаимодействие между участниците в предучилищното образование.

Чл. 49. (1) Тематичното разпределение по чл. 29, ал. 4, т. 3 осигурява ритмичното и балансираното разпределяне на съдържанието по образователните направления по чл. 28, ал. 2 и включва темите за постигане на отделни компетентности като очаквани резултати от обучението, както и методите и формите за проследяване на постиженията на децата. (2) Тематично разпределение се разработва, като се отчитат интересите

на децата и спецификата на образователната среда.

Чл. 50. (1) ДГ с.Караисен  може да прилага иновативни и авторски програмни системи.

(2) Чрез иновативните и авторските програмни системи в педагогически ситуации се придобиват и допълнителни компетентности, включително и извън образователните направления по чл. 28, ал. 2.

(3) Допълнителните компетентности по ал. 2 се определят в програмната система по образователни направления и възрастови групи.

Чл. 51. За постигането на компетентностите по чл. 28, ал. 2, както и за постигането на допълнителни компетентности не се допуска задаването на домашна работа и работа с познавателните книжки вкъщи.

РАЗДЕЛ V. ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Чл. 52. (1) Проследяването на постиженията на детето се осъществява от учителите на съответната група в началото и в края на учебното време по чл. 12, ал. 1 по образователните направления. (2) Проследяването на постиженията на децата за всяка възрастова група се определя от учителите в съответствие с методите и формите по чл.

30, ал. 1 и отразява съответствието с очакваните резултати по чл. 28, ал. 2.

Чл. 53. (1) Резултатите от проследяването на постиженията на детето се вписват в дневника на групата. (2) След изпълнение на дейностите по ал. 1 учителите информират родителите за индивидуалните постижения на детето.

Чл. 54. (1) В хода на предучилищното образование постиженията на детето се отразяват в детско портфолио. (2) Съдържанието на портфолиото се определя с Правилника за дейността на детската градина или на училището. В края на предучилищното образование с цел осигуряване на продължаващо взаимодействие между родителите и образователните институции портфолиото им се предава. (3) В 14-дневен срок преди края на учебното време по чл. 12, ал. 1 учителят на съответната подготвителна група установява готовността на детето за училище. (4) Готовността на детето за училище отчита физическото, познавателното, езиковото, социалното и емоционалното му развитие.

Чл.55. Детското портфолио съдържа данни за детето,творчески продукти, описание на развитието му в ДГ , участия в обществени прояви и тържества в ДГ, входяща и изходяща диагностика на неговите знания, умения и компетентности.

Чл. 55. (1) Детската градина, издава удостоверение за задължително предучилищно образование за децата от подготвителните възрастови групи в края на предучилищното образование. (2) Удостоверението за задължително предучилищно образование се издава в срок до 31 май на съответната учебна година. (3) Удостоверението по ал. 1 описва готовността на детето за постъпване в първи клас и в съответствие с очакваните резултати по чл. 28, ал. 2. (4) В удостоверението може да се правят препоръки за насърчаване и мотивиране за участие на детето в допълнителни дейности и/или за включването му в допълнителна подкрепа за личностно развитие. (5) Когато здравословното състояние на детето не позволява постъпване в първи клас и в удостоверението по ал. 1 са направени препоръки за включването му в допълнителна подкрепа за личностно развитие, началото на училищното образование за това дете може да се отложи с една учебна година при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за приобщаващо образование.

ГЛАВА IV. УЧАСТНИЦИ В ПРЕДУЧИЛИЩНОТО  ОБРАЗОВАНИЕ

РАЗДЕЛ I. УЧИТЕЛИ

Чл. 56. (1) Учителят организира и провежда възпитателно-образователния процес (ВОП) с децата от поверената му група.

(2) Създава условия за овладяване на програмния материал.

(3) Има право на свободен избор на методи на преподаване и носи отговорност за резултатите от ВОП.

(4) Отговаря за предоставените занималня, спалня, кът за хранене и други, и мотивира децата и родителите им за опазването и обогатяването на материалната база.

(5) Административните органи и обществеността оказват помощ и съдействие на учителите за провеждане на ефективна възпитателна и образователна дейност.

(6) Учителите организират и провеждат родителските срещи в групите.

Чл.57. За заемане длъжността “учител” в ДГ се изисква: диплома за завършено висше образование със степен “Бакалавър” ,”Магистър” или професионален бакалавър.

Чл.57. Условията и редът за заемане на длъжността “детски учител” се определя съгласно държавното образователно изискване за учителската правоспособност  и  квалификация,  Инструкция  №2  на МОН за изискванията за заемане на длъжността “учител” или “възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност.

Чл.59. Длъжността “учител” не може да се заема от лица, които:

1. Са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление.

2. Са лишени от правото да упражняват професията си.

3. Страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата, определени с Наредба на Министъра на образованието и науката, съгласувана с Министъра на здравеопазването.

Чл.60. Учителят има право да:

(1)         Провежда   научно-теоретична   и   практико-експериментална педагогическа дейност.

(2)         Повишава образованието и квалификацията си, да придобива квалификационни и научни степени.

(3)         Членува  в  професионални  организации  и  взема  участие  в работата на регионалните и националните им органи.

(4)         Дава мнения и прави предложения по дейността на детската градина до административните органи в системата на образованието.

(5)        Получава информация за възможностите за повишаване на професионалната си квалификация от директора на детската градина, РУО и от МОН.

Чл. 119. Учителят няма право да ползва мобилен телефон по време на занимания с децата, както и по време на педагогически съвет и съвещания.

Чл. 61. Учителят е длъжен:

1.   Да изпълнява определените му в длъжностната характеристика

задължения, Кодекса на труда и други нормативни документи.

2.   Да опазва живота и здравето на децата по време на престоя им в детското заведение.

3.   Да повишава системно професионалната си квалификация.

4.   Да общува и провежда възпитанието и обучението на децата на книжовен български език.

5.   Да изпълнява предписанията и препоръките на органите, които осъществяват методическа дейност и контрол в системата на народната просвета.

6.   Да изпълнява нарежданията на директора.

7.   Да изпълнява нормата за задължителна преподавателска работа, определена с Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите за ЗПР, и нормативите   за   численост   на   персонала   в   системата   на народната просвета.

8.   Учителят е длъжен да бъде на работното си място с облекло, подходящо за заеманата длъжност.

9.   Стриктно  да  спазва  разпоредбите  на  Закона  за  закрила  на детето.

10. Спрямо децата и колегите си стриктно да спазва разпоредбите на Закона за защита от дискриминация.

11. Да спазва Закона за защита на личните данни.

Чл.62.  Учителят  не  може  да  нарушава  правата  на  детето,  да  унижава личното му достойнство, да прилага форми на физическо и психическо насилие върху тях.

Чл.63.  Обществеността,  административните  органи  и  децата  изразяват почит и уважение към учителя.

Чл.64. Административните органи и обществеността оказват помощ и съдействие  на  учителите  за  провеждане  на  ефективна  възпитателна  и образователна дейност.

РАЗДЕЛ II. ДЕЦА

Чл. 65 . Предучилищното образование в ДГ с.Караисен  полага основите за учене през целия живот, като осигурява физическото, познавателното, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата, отчитайки значението на играта в процеса на педагогическото взаимодействие . Децата в детската градина се отглеждат, възпитават при условия, които гарантират:

1. Равни възможности за физическо, духовно и социално развитие.

2. Техните права, свобода и сигурност.

3. Зачитане на достойнството, уважение и любов към личността на

детето. толерантност.

4.   Възпитаване   в   дух   на   разбирателство,   мир   и   етническа

5. Приобщаване към националните традиции, културни ценности.

6. Осигурява подкрепа за личностно развитие на децата съвместно с държавните и местните органи и структури и доставчиците на социални услуги.

Чл. 66. Детската градина е  с целодневна организация на педагогическото взаимодействие с решение на родителската общност.

Чл. 67. Постъпването на децата в детската градина става по желание и по избор на родителите или настойниците.

Чл. 68. В Детската градина приемането става с писмено завление по образец от  родителите или настойниците.

Чл. 69. Задължителни документи за записване:

-    Заявление  от  родителите за приемане на детето,  и  че са запознати с правилата и ще заплащат услугите, предоставени от детската градина;

-    Копие от акта за раждане;

-    Медицинско свидетелство по образец;

-    Здравно-профилактична карта, попълнена от личния лекар.

-   Декларация за наличие или липса на заболяване на детето.

Чл. 70. В детската градина могат да се приемат и деца (до 2 в група) със специални образователни потребности (ППЗНП, чл. 28 ал.3).

Чл. 71. В ДГ могат да се приемат деца и на полуднева, почасова или самостоятелна форма на обучение по реда определен в Наредба№5 за ПО.

Чл. 72. Броят на децата в групите се определя ДОС.

Чл. 73. В детската градина се приемат деца през цялата година, при наличие на свободни места.

Чл. 74. Посещението на децата може да бъде прекъсвано и подновявано по всяко време само с предварително писмено уведомяване (заявление) от родителите или настойниците.

Чл. 75. При отсъствие на децата по болест родителите представят медицинска бележка, независимо от продължителността на отсъствието.

Чл.  76.  Молбите  за  отсъствията  на  децата  се  завеждат  във  входящ дневник за отсъствия. Медицинските бележки се съхраняват от учителките до приключване на учебната година, а след това с дневника на групата в архива на институцията.

Чл. 77. Децата се отписват от ДГ:

1.   По желание на родителите или настойниците.

2.   При постъпване в първи клас.

3.   При  незаплащане  на  абонаментна  такса  за  два  последователни месеца.

4.   При отсъствие за повече от един месец без представено заявление от родителите, с изключение на децата от подготвителната група.

Чл. 78. За деца, които следва да постъпят в първи клас, но здравословното им състояние не позволява това, училищното обучение се отлага с решение на Екипа за комплексно педагогическо оценяване към РУО и детето продължава да посещава детското заведение до постъпването си в първи клас.

Чл. 79. През зимните и  летните месеци на годината / при извънредни обстоятелства/ , детското заведение преустановява работа  със  заповед  на  кмета  на общината.

РАЗДЕЛ III. ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ

Чл.80. (1) На децата в системата на предучилищното образование се предоставя обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, която осигурява подходяща физическа, психологическа и социална среда за развитие на способностите и уменията им и за включването и участието им в общността на детската градина и на училището. (2) Подкрепата за личностно развитие се предоставя в съответствие с индивидуалните образователни потребности на всяко дете и на всеки ученик. 3 (3) Общата и допълнителната подкрепа за личностно развитие се осигурява в детските градини, в училищата и в центровете за подкрепа за личностно развитие, а в случаите по чл. 111, ал. 1, т. 1 ЗПУО - в домашни или в болнични условия. (4) За реализиране на общата и допълнителната подкрепа за личностно развитие в детските градини и училищата работят психолог или педагогически съветник, логопед, социален работник и ресурсни учители. В детската градина  може да работят и други педагогически специалисти - рехабилитатор на слуха и говора, учител на ученици с нарушено зрение и други, както и кинезитерапевти и/или рехабилитатори, арттерапевти и други специалисти, в зависимост от оценката на индивидуалните потребности, извършена от екипа за подкрепа за личностно развитие на детето или ученика. (5) Общата подкрепа за личностно развитие се предоставя от учителите и от други педагогически специалисти в детската градина  - психолог, педагогически съветник, или от педагогическите специалисти в центъра за подкрепа за личностно развитие. (6) Допълнителната подкрепа за личностно развитие се предоставя в зависимост от плана за подкрепа на детето или ученика, в който се определят конкретните дейности за допълнителната подкрепа за личностно развитие на детето или ученика и необходимите специалисти за предоставянето на подкрепата.

Чл.81. Подкрепата за личностно развитие на децата  се организира и осигурява в съответствие с утвърдените областни и общински стратегии за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците въз основа на анализ на потребностите от обща и допълнителна подкрепа във всяка община на територията на областта.

Чл. 6. Детската градина, включва в годишния план за дейността си видовете дейности, сроковете и отговорниците за предоставяне на подкрепата за личностно развитие.

Чл.82. (1) За организиране и координиране на процеса на осигуряване на общата и допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата  със заповед на директора на детската градина  в началото на всяка учебна година се определя координиращ екип в детската градина или в училището. (2) Със заповедта на директора за координатор на екипа по ал. 1 се определя заместник-директор, учител или друг педагогически специалист с компетентности и/или опит в областта на приобщаващото образование. (3) Съставът на координиращия екип се определя от директора на детската градина съвместно с координатора. (4) Координиращият екип осъществява следните функции: 1. обсъжда наблюденията и анализите на учителите в групата в детската градина/класните ръководители във връзка с обучението, развитието и участието на детето или ученика в дейността на групата/класа; разглежда документите на децата , включително от изследвания и консултации - при наличие на такива, и въз основа на събраната и анализираната информация разпознава потребностите от предоставянето на обща подкрепа за личностно развитие на дет или от извършване на оценка на индивидуалните потребности за предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие на дете и; обсъждане и анализиране на информация за детето  с цел разпознаване на потребности от подкрепа може да се извърши и по инициатива и предоставяне на такава информация от родителя, от представителя на детето или от лицето, което полага грижи за детето; 4 2. предлага на директора да утвърди съставите на екипите за подкрепа за личностно развитие на децата  - в случай на потребност от предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие; 3. координира извършването на оценките на индивидуалните потребности на децата  със специални образователни потребности, в риск, с изявени дарби и с хронични заболявания от екипите за подкрепа за личностно развитие; 4. координира предоставянето на общата и допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата  от педагогическите специалисти в детската градина или в училището; 5. преценява съвместно с учителите, с психолога или с педагогическия съветник необходимостта от осигуряването на педагогически специалисти - ресурсни учители, рехабилитатори на слуха и говора и други, и предлага на директора да ги осигури в зависимост от индивидуалните потребности на детето или на ученика от регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, от Държавния логопедичен център, от център за подкрепа за личностно развитие или от специално училище за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания; 6. осъществява връзката и координира осигуряването на подкрепата за личностно развитие на децата с органите на местното самоуправление, включително по отношение на възлагането на дейности за подкрепа за личностно развитие по чл. 49, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 6 ЗПУО; 7. координира работата на екипите за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците с родителите, представителите на децата или с лицата, които полагат грижи за децата; 8. координира работата и взаимодействието на всички екипи за подкрепа за личностно развитие на децата  в детската градина или в училището; 9. организира съхраняването на документите по чл. 69, ал. 3 и 4 на децата , за които са формирани и работят екипи за подкрепа за личностно развитие; 10. осъществява връзката и координира работата с координиращите екипи в детските градини , както и с останалите институции в системата на предучилищното и училищното образование и с други институции и организации, работещи с деца, по отношение на предоставянето на обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците; 11. осъществява връзката и координира с регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата със специални образователни потребности предоставянето на методическа подкрепа за работа с деца  със специални образователни потребности от екипи на детски градини , от центрове за подкрепа за личностно развитие, от юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза в областта на приобщаващото образование, както и от висши училища, в зависимост от конкретните потребности на детската градина или училището; 12. осъществява връзката и координира със съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и с Държавния логопедичен център организирането и провеждането на различни дейности, свързани с квалификация на педагогическите специалисти в детската градина или училището; 13. организира и координира дейности и събития в детската градина  за децата и учениците, за училищната и за родителската общност, насочени към промяна на нагласите и приемане на различието, както и към изява на дарбите на децата и учениците;  14. организира и координира дейностите във връзка с провеждането на събеседването и насочването в определена подготвителна група на задължителното предучилищно образование или в определен клас на малолетни и непълнолетни чужденци, търсещи или получили международна закрила, при приемането им за обучение в детска градина ; 15. изготвя и представя на педагогическия съвет след приключване на втория учебен срок на съответната учебна година обобщен доклад за състоянието на процеса на приобщаващото образование в детската градина ; докладът се представя и на началника на съответното регионално управление на образованието, който след обобщаване на информацията за областта я предоставя на органите на местното самоуправление за целите на анализа на потребностите от подкрепа в общината, както и на областния управител. (5) Координиращият екип отразява своите решения в протокол, който се подписва от всички членове на екипа.

Чл.83. (1) Ранното оценяване на потребностите от подкрепа за личностно развитие на децата се извършва в процеса на предучилищното образование. (2) Ранното оценяване по ал. 1 се извършва от педагогическите специалисти в детската градина. (3) Ранното оценяване на потребностите от подкрепа за личностно развитие на децата в детската градина включва: 1. ранно оценяване на развитието на детето и на риска от обучителни затруднения - от учителите в групата в детската градина и/или от психолога, и/или от логопеда в детската градина; 2. определяне на необходимост от допълнителни модули за децата, които не владеят български език - от координиращия екип съвместно с учителите в групата в детската градина и/или по инициатива и писмено заявление до директора от родителя, представителя на детето или лицето, което полага грижи за детето; 3. определяне на необходимост от извършване на оценка от екип за подкрепа за личностно развитие на индивидуалните потребности за предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие на детето - от координиращия екип съвместно с учителите в групата в детската градина и/или по инициатива и писмено заявление до директора от родителя, представителя на детето или лицето, което полага грижи за детето, при: а) затруднения във физическото, познавателното, езиковото, социалното, сензорното, емоционалното, творческото развитие на детето спрямо децата от същата възрастова група; б) наличие на рискови фактори и обстоятелства в средата на детето; в) наличие на хронични заболявания, които възпрепятстват обучението, научаването и участието на детето в дейността на детската градина; г) наличие на изявени силни страни на детето в областта на изкуствата и спорта, които се нуждаят от развитие и стимулиране.

Чл. 84. (1) Ранното оценяване по чл. 8, ал. 3, т. 1 се извършва на децата от 3 години до 3 години и 6 месеца при постъпване за първи път на детето в детската градина.  (2) Оценяването по ал. 1 се извършва чрез скрининг за определяне на риск от възникване на обучителни затруднения. (3) Оценяването по ал. 1 се провежда индивидуално за всяко дете с писменото съгласие на родителя, представителя на детето или лицето, което полага грижи за детето, след информирането му за начина на провеждането и за ползата от прилагането на скрининга. (4) След провеждане на оценяването родителят, представителят на детето или лицето, което полага грижи за детето, се запознава с резултатите от него. (5) В зависимост от резултатите от оценяването координиращият екип съвместно с родителя, представителя на детето или лицето, което полага грижи за детето, определя за всяко дете дейности от общата и/или от допълнителната подкрепа за личностно развитие, които се предоставят съобразно индивидуалните потребности на детето.

Чл.85. На децата на 5- и 6-годишна възраст в подготвителните групи в детските градини или в училищата, които осъществяват задължително предучилищно образование, се извършва оценка на риска от обучителни затруднения. В 14-дневен срок преди края на учебното време на учебната година учителят на съответната подготвителна група установява готовността на детето за училище. Готовността на детето за училище отчита физическото, познавателното, езиковото, социалното и емоционалното му развитие.

 Чл.86. (1) Ранното оценяване на развитието на детето и на риска от обучителни затруднения по чл. 8, ал. 3, т. 1 се извършва след обучение на педагогическите специалисти в детските градини, които ще извършват оценяването, организирано и/или проведено от специалисти на Държавния логопедичен център и на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. (2) Провеждането на ранното оценяване по ал. 1 се наблюдава и подкрепя методически от специалисти на Държавния логопедичен център и на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование.

Чл.87. (1) Общата подкрепа за личностно развитие се осигурява от постъпването на детето в детската градина съобразно индивидуалните му потребности. (2) Общата подкрепа за личностно развитие е насочена към развиване на потенциала на всяко дете в детската градина

 Чл.88. Общата подкрепа за личностно развитие в детската градина, която е насочена към всички деца в групата и гарантира участието и изявата им в образователния процес и в дейността на детската градина, включва: 1. екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти; 2. занимания по интереси; 3. грижа за здравето въз основа на информация от родителя, представителя на детето или лицето, което полага грижи за детето, за здравословното състояние на детето и за проведени медицински изследвания и консултации и при взаимодействие с медицинския специалист в здравния кабинет в детската градина; 4. ранно оценяване на потребностите и превенция на обучителните затруднения. Чл. 14. (1) Общата подкрепа за личностно развитие в детската градина, която е насочена към превенцията на обучителните затруднения, се изразява във включване на отделни деца в дейности според техните потребности, установени след ранното оценяване по чл. 8, ал. 3, т. 1 и 2, като: 1. обучение чрез допълнителни модули за деца, които не владеят български език; 7 2. прилагане на програми за психомоторно, познавателно и езиково развитие; 3. индивидуална и групова работа при установени езикови и/или емоционално- поведенчески, и/или сензорни затруднения. (2) Дейността по ал. 1, т. 1 се извършва от учителите в групата в детската градина, а по т. 2 и 3 - от психолог, логопед или от друг педагогически специалист при необходимост - рехабилитатор на слуха и говора и др. (3) Учителите в групата установяват напредъка на всяко дете, което е включено в дейности по ал. 1, поне два пъти в рамките на учебната година въз основа на материали от дейността му - рисунки и други творчески работи на детето, както и в резултат на писмени становища от логопеда, психолога или от друг специалист за развитието на детето. За резултатите от напредъка на детето учителите изготвят доклад до директора. Материалите, становищата и докладът се съхраняват в детското портфолио и в личното образователно дело на детето.

Чл.89. Общата подкрепа за личностно развитие в училището, която е насочена към всички деца в подготвителна група за задължително предучилищно образование, гарантира участието и изявата им в образователния процес и в дейността на ДГ и включва: 1. екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти; 2. занимания по интереси; 3. библиотечно-информационно обслужване; 4. грижа за здравето въз основа на информация от родителя, представителя на детето или лицето, което полага грижи за детето, за здравословното състояние на детето и за проведени медицински изследвания и консултации и при взаимодействие с медицинския специалист в здравния кабинет в училището; 5. поощряване с морални и материални награди; 6. дейности за превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение; 7. дейности за превенция на обучителните затруднения, включително логопедична работа.

Чл.90. (1) Екипната работа по чл. 13, т. 1 и чл. 15, т. 1 включва: 1. обсъждане на дейностите за обща подкрепа, в които се включват децата - обмен на информация и на добри педагогически практики с цел подкрепа на всички учители за подобряване на работата им с децата в групата или с учениците в класа; 2. провеждане на регулярни срещи, когато са за целите на превенцията, между малка група учители и други педагогически специалисти в детската градина за: а) преглед и обсъждане на информацията по чл. 22, ал. 2 за обучението и развитието на дете ; б) набелязване на конкретни мерки за обща подкрепа само за отделни деца - в случаите по чл. 23, ал. 1. (2) На родителя, представителя на детето или на лицето, което полага грижи за детето, се предоставя информация за работата с детето или ученика и при необходимост се кани на срещите по ал. 1, т. 2. (3) По време на срещите по ал. 1, т. 2 се води протокол, който се подписва от всички участници в срещата и се съхранява от координатора на координиращия екип по чл. 7. 8 (4) Графикът на срещите по ал. 1, т. 2 се прилага към годишния план за дейността на детската градина  и се актуализира при необходимост.

 Чл.91. Заниманията по интереси по чл. 13, т. 2 и чл. 15, т. 3 включват: 1. дейности за стимулиране развитието на личностни качества, социални и творчески умения и изяви на способностите в областта на науките, технологиите, изкуствата, спорта, глобалното, гражданското и здравното образование, както и за придобиване на умения за лидерство; 2. изяви, свързани с образователни, творчески, възпитателни, спортни и спортно- туристически дейности по проекти, програми и други на общинско, областно, национално и международно равнище; 3. обучение по учебни предмети и модули, както и участие в дейности, чрез които се придобива допълнителна подготовка от учениците, определена в съответствие с чл. 85, ал. 3 ЗПУО.

 Чл.92. Заниманията по интереси по чл. 17, т. 1 може да се провеждат чрез различни организационни педагогически форми - клуб, състав, ансамбъл, секция, отбор и др.

Чл.93. (1) Дейностите за превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение по чл. 15, т. 8 имат за цел изграждане на позитивен организационен климат, включително чрез психологическа подкрепа. (2) Психологическата подкрепа по ал. 1 е насочена към учениците, учителите, директора, заместник-директора (заместник-директорите) и родителите. (3) Психологическата подкрепа се осъществява от психолог или педагогически съветник и включва: 1. създаване на условия за сътрудничество и ефективна комуникация между всички участници в образователния процес; 2. предоставяне на методическа помощ на учителите за превенция на насилието и за преодоляване на проблемното поведение на децата ; 3. извършване на групова работа и/или кризисна интервенция; 4. работа със средата, в която е детето - семейството, връстниците.

Чл. 94. Общата подкрепа за личностно развитие в училището за целите на превенцията на обучителните затруднения по чл. 15, т. 9 се изразява във включване на отделни ученици в дейности. Обсъждането на цялата информация се прави от учителите в групата, които преподават на детето , и с координиращия екип в детската градина  в срокове и във формат, определени от директора на детската градина , като за резултатите от обсъждането се уведомява родителят, представителят на детето или лицето, което полага грижи за детето. (4) Въз основа на обсъждането на информацията по ал. 1 и 2 може да се определят дейности от общата подкрепа за личностно развитие за целите на превенцията на обучителните затруднения на отделни деца , да се определят тези деца , на които е необходимо да се извърши оценка на индивидуалните им потребности за предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие по чл. 187 ЗПУО

Чл. 95. В случаите, когато дете получава обща подкрепа, съответно  и не се отчита напредък в развитието му в рамките на три месеца от началото на предоставянето на подкрепата, учителите в групата на детето, обсъждат с координиращия екип по чл. 7 и с родителя, представителя на детето или с лицето, което полага грижи за детето, насочването на детето или на ученика за извършване на оценка на индивидуалните му потребности от екип за подкрепа за личностно развитие.

РАЗДЕЛ IV. РОДИТЕЛИ

Чл. 96. (1) Предучилищното образование като процес на възпитание, социализация и обучение на децата се осъществява при взаимодействие и сътрудничество с родителите.

 (2) Родителите са участници и партньори в предучилищното образование заедно с децата, учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Чл.97.Сътрудничеството и взаимодействието между учителите, директорите и другите педагогически специалисти и родителите създават условия за постигане на целите по чл. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование, както и за формиране на положително отношение към детската градина и училището и мотивация за учене.

Чл.98.Сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина, съответно училището, се осъществяват при условия и по ред, определени с Правилника за дейността на детската градина чрез:

1. индивидуални срещи в удобно за двете страни време;

2. родителски срещи;

3. присъствие и участие на родителите в процеса на предучилищното образование;

4. други форми за комуникация.

Чл. 99. Формите на сътрудничество по чл. 39, т. 3 се определят съвместно от директорите, учителите, другите педагогически специалисти и родителите.

Чл.100. Родителите имат право:

• Да изискват условия за пълноценно протичане на учебно- възпитателната работа в детската градина; да правят предложения за подобряване възпитателната работа, медицинското обслужване и храненето;

• На пълна информация за обучението и възпитанието на техните

деца;

• На педагогическо съдействие и консултации от учителите;

• Да създават свои органи – обществен съвет, родителски активи, училищно настоятелство;

• Да подпомагат дейността на детската градина.

Чл.101. Родителите са длъжни :

·         Да предават и вземат детето си лично от учителя в групата;

·         Да не носят лекарства за детето в детската градина;

·         Да водят детето си здраво в детската градина;

·         След боледуване да представят талон от лекар, че детето е здраво;

·         Да контролират детето си да не внася в детската градина ненужни и опасни предмети, играчки;

·         Да зачитат достойнството и авторитета на персонала в детската градина;

·         Родителите на новоприетите деца се запознават с правилника за дейността на детската градина;

·         Писмено да уведомяват директора за отсъствията по домашни причини, а за отсъствия по болест – по телефона, до 8.30 часа сутринта на първия ден от отсъствието на детето;

·         Да закупуват индивидуалните помагала за работа на децата.

Чл.102. Родителите са длъжни, когато между тях е налице спор за упражняване на родителските права над детето, писмено да уведомят директора на кого е предоставил съдът родителските права. Уведомителното писмо трябва да е придружено от следните документи: влязло в сила бракоразводно решение или привременни мерки от съда за упражняване на родителски права, мерки за защита, споразумение и т.н. Тази информация е необходима, за да се удостовери кой от родителите има или няма право да взема детето от детската градина, да получава информация за неговото физическо и психическо развитие, да провежда срещи с детето на територията на детската  градина. Ръководството на детската градина трябва да е запознато с решението на съда и е длъжно да го спазва.

Чл.103. Лица под 18 години могат да вземат деца от ДГ само след представяне на нотариално заверена декларация от родителя.

Чл.104. Детската градина не отговаря за загубени  или повредени златни накити.

Чл.105. Забранява се децата да се оставят на градина с мобилни телефони,

таблети или други ценни предмети.                      

РАЗДЕЛ V. НЕПЕДАГОГИЧЕСКИ ПЕРСОНАЛ

Чл.106. Административният и обслужващ персонал в ДГс.Караисен включва: помощник-възпитатели-0,5 и домакин-0,5 щат и готвач.

Чл.107. Домакина осигурява финансово-счетоводната отчетност на ДГ, организира  снабдяването  и  поддържането  на  имуществото.  Изпълнява задълженията вписани в длъжностната характеристика.

Чл.108. Помощник-възпитателят ежедневно създава необходимите санитарно-хигиенни условия в детското заведение и заедно с учителките и медицинската сестра отговарят за здравето на децата. Сервира и отсервира в следобедния режим храната   и   активно   подпомагат   организацията   на   педагогическия   процес. Изпълняват всички задължения вписани в длъжностната им характеристика.

Чл. 109.  Кухненският  персонал  отговаря  за пълното  оползотворяване на хранителните продукти, навременното и качествено приготвяне на храната и правилното   й   разпределяне   по   групите.   Спазва   всички   санитарно-хигиенни  изисквания. Готвачът разпределя храненето на децата при закуска и обяда. Изпълнява всички задължения вписани в длъжностната характеристика.

РАЗДЕЛ VI. МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ И

ЗДРАВНО-ХИГИЕННА ДЕЙНОСТ

Чл.110.  Здравното  обслужване  в  детската  градина  се  осъществява  от медицинския специалист.

Чл.111. Под ръководството на медицинския специалист се осъществяват:

1. Системно наблюдение на физическото и нервно-психическото развитие на децата, контролиране и оценяване на физическата им дееспособност.

2. Провеждане  на  оздравителни  мероприятия  и  закалителни процедури.

3.   Контрол и наблюдение на дневния режим.

4. Контрол   върху   изпълнението   на   санитарно-хигиенните изисквания и противоепидемичния режим.

5.   Организиране на правилно рационално хранене.

6.   Провеждане на ежедневен филтър.

7.   Мерки за предпазване от заболявания и злополуки.

8.   Оказване на спешна и неотложна медицинска помощ при нужда.

Чл.112. Здравно-хигиенната дейност се реализира и с помощта на лекции, семинари и тренинги.

Чл.113. В детската градина задължително се оборудва „спешен шкаф“ за оказване на неотложна медицинска долекарска помощ.

Чл. 114. За всяко дете се води лична здравно-профилактична карта, в която се отразява здравното състояние на детето.

Чл.115. Необходимите санитарно-хигиенни условия за правилното развитие и възпитание на децата се осигуряват от помощник-възпитателите.

Чл.116.    Води    се   задължителна   медицинска   документация,    съгласно изискванията РЗИ,БАБХ и др.

ГЛАВА V. УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА

РАЗДЕЛ І.ДИРЕКТОР

Чл.117. Детската градина се управлява от Директор.

Чл. 118. Директорът като орган за управление на детската градина:

1. Организира, контролира и отговаря за цялостната дейност.

2. Спазва и прилага държавните образователни изисквания.

3. Осигурява безопасни условия за възпитание, обучение и труд.

4. Представя детската градина пред органи, организации и лица, сключва договори с юридически и физически лица по предмета на дейност в съответствие с представените му правомощия.

5. Разпорежда се според бюджетните средства.

6. Сключва и прекратява трудовите договори с учителите, служителите и работниците по реда на Кодекса на труда.

7. Спазва разпоредбите на Закона за защита на личните данни.

8. Обявява свободните места в бюрото по труда в тридневен срок от овакантяването им.

9. Организира приемането на децата, възпитанието и обучението им

според ДОС.

10.   Контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на

задължителната документация.

Чл. 119. Директорът осигурява условията за здравно-профилактичната дейност в детската градина.

Чл. 120. Директорът на детската градина е председател на педагогическия съвет и осигурява изпълнение на решенията му.

Чл. 121. Административните актове на Директора могат да се отменят само от Кмета на общината.

Чл. 122. При отсъствие на директора за срок повече от 60 календарни дни Кметът на общината сключва трудов договор с друго лице за временно изпълнение на длъжността директор.

Чл. 123. При отсъствие на директора за срок по-малък от 60 календарни дни същият определя със заповед свой заместник от педагогическия персонал.

Чл. 124. Директорът изготвя длъжностно разписание на персонала и поименно разписание на длъжностите и работните заплати.

Чл. 125. Директорът награждава и наказва учители и персонала съобразно

Кодекса на труда, ЗПУО и този правилник.

РАЗДЕЛ ІІ. ПЕДАГОГИЧЕСКИ СЪВЕТ

Чл.126. (1) Специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси в детската градина е педагогическият съвет.

(2) Педагогическият съвет включва в състава си всички педагогически специалисти .

 (3) Директорът на детската градина е председател на педагогическия съвет.

(4) В заседанията на педагогическия съвет с право на съвещателен глас може да участват представители на обществения съвет, настоятелството, медицинското лице.

(5) Директорът на детската градина в качеството си на председател на педагогическия съвет, кани писмено представителите на обществения съвет и на настоятелството на заседанията на педагогическия съвет, като им предоставя възможно най-пълна информация по въпросите, които предстои да бъдат обсъждани.

Чл.127. (1) Педагогическият съвет в ДГ:

1. приема стратегия за развитие на училището за следващите 4 години с приложени към нея план за действие и финансиране;

2. приема правилник за дейността на училището;

3. приема програмната система;

4. приема формите на обучение;

5. приема годишния план ;

6. приема мерки за повишаване качеството на образованието;

7. предлага на директора разкриване на занимания по интереси;

8. прави предложения на директора за награждаване на деца и родители.

9. определя училищни символи и ритуали и други отличителни знаци;

10. запознава се с бюджета на детската градина, както и с отчетите за неговото изпълнение;

11. периодично, най-малко три пъти през една учебна година, проследява и обсъжда нивото на усвояване на компетентности от децата и предлага съвместни мерки между учителите с цел подобряване на образователните резултати;

12. Обсъжда резултатите от възпитателната работа в  групата, на отделните учителки и цялото детско заведение.

13.  Приема информация  от  медицинската сестра за здравословното състояние на децата.

14. Обсъжда въпросите за бита и храненето на децата.

15. Приема мерки за изпълнение разпорежданията на МОН, РУО,

отдел “Образование и култура” при Община Павликени.

16.Организира квалификацията на педагогическия и останалия персонал.

17. упражнява други правомощия, определени с нормативен акт.

(2) Педагогическият съвет на детската градина изпълнява правомощията по ал. 1 съобразно предмета на дейността си.

 (3) Документите по ал. 1, т. 1 – 5 и т. 7 – 9 се публикуват 7. Разглежда работата на отделните учители и медицинската сестра.

 (4) Решенията на Педагогическия съвет се приемат с обикновено мнозинство при присъствието на не по-малко от 2/3 от числения състав.

(5)  Решенията на Педагогическия съвет могат да се отменят от самия съвет с квалифицирано мнозинство (2/3 от гласовете на присъстващите) или от началника на регионалния инспекторат по образованието.

(6)  За всяко заседание на педагогическия съвет се води протокол.

(7) Всеки член на Педагогическия съвет е задължен да присъства на неговите заседания, да участва в обсъждането на въпросите, своевременно и точно да изпълнява приетите решения.  Отсъствията от  заседание се оправдават  по  реда, установен от работодателя.

(8) Всеки член на Педагогическия съвет е задължен да не допуска в работата си пряка и непряка дискриминация, основана на пол, народност, етническа принадлежност и религия.

ГЛАВА VI. КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

РАЗДЕЛ I. УСЛОВИЯ И РЕД ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ

Чл.128. (1) С НАРЕДБА № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти се определя държавният образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование.

Чл.129. (1) Повишаването на квалификацията е непрекъснат процес на усъвършенстване и обогатяване компетентностите на педагогическите специалисти за ефективно изпълнение на изискванията на изпълняваната работа и за кариерно развитие. (2) Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти се извършва от: 1. специализирани обслужващи звена, висши училища и научни организации; 2. обучителни организации, чиито програми за обучение са одобрени от министъра на образованието и науката и са вписани в информационен регистър. (3) Чл.130. (1) Планирането, координирането, управлението и контролът на дейностите за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти се осъществяват на национално, регионално, общинско и училищно ниво. (2) Планирането, организирането, координирането, управлението и контролът на дейностите, свързани с повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти, на национално ниво се осъществяват от Министерството на образованието и науката. Дейности по планиране, организиране и координиране на повишаването на квалификацията може да се осъществяват и от специализирано обслужващо звено по чл. 50, ал. 1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование. (3) Дейностите за повишаване на квалификацията на регионално ниво се планират и организират от регионалните управления по образованието, които разработват годишни планове за квалификация на педагогическите специалисти като част от годишния план в съответствие с националната и регионалната политика, координират и контролират изпълнението им. (4) Дейностите за повишаване на квалификацията на общинско ниво се планират и организират от общинската администрация в съответствие с общинската образователна политика, като се координира и контролира изпълнението, и са насочени към развитие на ключови компетентности на педагогическите специалисти. (5) На институционално ниво квалификация се осъществява от институциите в системата на предучилищното и училищното образование по план за квалификационната дейност като част от годишния план за дейността на институцията и в съответствие с политики и приоритети, определени в стратегията за развитието й, с установените потребности за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, включително като резултат от процеса на атестиране, при отчитане и на годишните средства за квалификация и възможностите за участие в международни и национални програми и проекти. Директорът на институцията след обсъждане в педагогическия съвет утвърждава правила за организирането и провеждането на вътрешноинституционалната квалификация и за отчитането на участието на педагогическите специалисти в предлаганите форми за повишаване на квалификацията.

Чл.131. (1) Квалификацията на педагогическите специалисти в зависимост от потребностите, целите и съдържанието на обученията е:  1. въвеждаща - насочена към усвояване на знания и формиране на умения, въвеждащи в професията, ориентирана към адаптиране в образователна среда и за методическо и организационно подпомагане; въвеждаща квалификация е задължителна подкрепа за педагогически специалисти: а) постъпили за първи път на работа в системата на предучилищното образование; б) назначени за първи път на нова длъжност, включително и на длъжност по управление на институцията; в) заемащи длъжност, която е нова за системата на предучилищното образование; г) заемащи длъжност след прекъсване на учителския си стаж по специалността за повече от две учебни години; д) при промяна програмни системи в предучилищното образование; 2. продължаваща - насочена към непрекъснато професионално и личностно усъвършенстване в рамките на учене през целия живот, ориентирана към кариерното развитие на педагогическите специалисти и успешната им реализация. Чл.132. Педагогическите специалисти са длъжни да повишават квалификацията си: 1. по програми на организациите по чл. 43, ал. 2 - в не по-малко от 48 академични часа за всеки период на атестиране; 2. в рамките на вътрешноинституционалната квалификация - в не по-малко от 16 академични часа годишно за всеки педагогически специалист.

Чл. 133. Организационни форми на продължаващата квалификацията са: 1. курсове - въвеждащи, тематични, комплексни и др.; 2. семинари, професионални педагогически и психологически тренинги, школи, практикуми, лектории и др.;  3. специализации, свързани с методическата, педагогическата, психологическата подготовка на педагогическите специалисти, с конкретна предметна област или с управление на образованието; 4. професионално-педагогическа специализация по чл. 60, ал. 1, т. 2; 5. майсторски клас като интерактивна форма на обучение на учители- новатори чрез представяне на педагогическите им постижения, споделяне на положителен професионален опит, обсъждане на актуални тенденции и прилагане на иновативни технологии и практики; 6. форуми (конференции, конкурси, пленери и др.) за представяне на резултати от проучвания, изследователска и творческа дейност, за професионална изява и представяне на добри, иновативни практики или постижения.

 Чл. 134. (1) След участие и успешно завършване на обучение за повишаване на квалификацията по програми на специализирани обслужващи звена, на висши училища и научни организации и по одобрени програми от Информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията лицата получават: 1. удостоверение за допълнително обучение или специализация в различни форми за повишаване на квалификацията - за обученията по чл. 47, т. 1, 2, 3, 5 и 6 (приложение № 14); 2. свидетелство за професионално-педагогическа специализация - за обучението по чл. 47, т. 4 (приложение № 15). (2) Участието на педагогическите специалисти във формите за повишаване на квалификацията не е пряко основание за придобиване на професионално- квалификационна степен с изключение на чл. 47, т. 4.

Чл.135. (1) За участие в обучения за повишаване на квалификацията по програми по чл. 43, ал. 2 на педагогическия специалист се присъждат квалификационни кредити. (2) Квалификационният кредит е измерител на времето, в което педагогическият специалист се е обучавал за повишаване на квалификацията си по програми на организациите по ал. 1. (3) Един квалификационен кредит се присъжда за: 1. участие в обучение с продължителност 16 академични часа, от които не по-малко от 8 академични часа са присъствени; 2. подготовка, представяне и публикуване на доклад в специализирано издание; 3. научна или научна-методическа публикация в специализирано издание. (4) Квалификационни кредити се присъждат от организациите по чл. 43, ал. 2 и се удостоверяват с документ за допълнително обучение по чл. 48, ал. 1, т. 1. (5) За всеки период на атестиране всеки учител, директор или друг педагогически специалист е длъжен да придобие не по-малко от 3 квалификационни кредита от участие в обучения за повишаване на квалификацията по програми на организациите, посочени в чл. 43, ал. 2. (6) Когато обучението за повишаване на квалификацията се извършва по програма, в която организацията предвижда не само присъствени часове, а предлага предварителна подготовка и консултиране, броят на присъдените квалификационни кредити се определя от общия брой академични часове, 29 предвидени за обучение, ако е изпълнено изискването на ал. 3 за броя присъствени академични часове. (7) Системата от квалификационни кредити осигурява възможност за: 1. натрупване на квалификационни кредити за всеки период на атестиране с цел кариерно развитие; 2. пренасяне и признаване на квалификационни кредити за следващ период на атестиране при: а) промяна на месторабота; б) връщане след отпуск за повече от две години; в) след прекъсване на учителския стаж по специалността за повече от две години; 3. признаване на преминато обучение за повишаване на квалификацията при кандидатстване в процедура за придобиване на професионално- квалификационна степен; 4. улесняване на професионалната мобилност.

Чл.136. (1) Повишаването на квалификацията в страната, в друга държава членка или трета държава, проведено от организации извън посочените в чл. 43, ал. 2 се признава от началника на съответното регионално управление на образованието. (2) Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти в организации извън посочените в чл. 43, ал. 2 в друга държава членка или трета държава може да се извършва от международни научни организации, неправителствени организации или от чуждестранни висши училища, разкрити в съответствие със законодателството на другата държава, въз основа на сключени междуправителствени спогодби, международни договори, по които Република България е страна, или в изпълнение на международни програми и проекти. (3) Признаването по ал. 1 е приравняване на броя академични часове за допълнително придобита квалификация по компетентности от професионалния профил на педагогическия специалист към квалификационни кредити по чл. 49, ал. 3. (4) Началникът на регионалното управление по образованието със заповед определя комисия, съставена от не по-малко от три лица, заемащи експертни длъжности в регионалното управление по образованието. Определените длъжностни лица нямат право да разпространяват информация и данни, станали им известни при или по повод участието им в работата на комисията.

Чл.137. (1) Педагогически специалист, който желае признаване на повишаване на квалификацията чрез проведено обучение или участие в друга форма за повишаване на квалификацията по чл. 47, т. 1, 2 и 6, подава заявление по образец (приложение № 16) до началника на съответното регионално управление по образованието, към което прилага: 1. копие от документи, удостоверяващи повишаване на квалификацията, включително и по международни и национални програми, от които е видно съдържанието, продължителността на проведеното обучение или участието му в семинар, конференция или друга форма с доклад, съобщение, презентация; 2. копие от документ за самоличност; 3. препис-извлечение от трудовата книжка, удостоверяващо заеманата длъжност от педагогически специалист към датата на подаване на заявлението.  (2) Заявленията по ал. 1 може да се подават два пъти годишно от 1-во до 10-о число на месеците февруари и юли. (3) При подаване на заявлението лицето представя и оригиналите на документите по ал. 1. Длъжностното лице, което приема документите, сверява оригиналите с приложените копия, които заверява с печат „вярно с оригинала". (4) Не се приема за разглеждане заявление, към което не са приложени изискуемите документи или лицето не представи оригиналите им. (5) Допълнително при необходимост се представят от лицето и други документи, свързани с признаването, посочени от комисията по чл. 50, ал. 4. (6) Документи за повишаване на квалификацията, проведена от организации в друга държава членка или в трета държава извън определените по чл. 43, ал. 2, се представят в превод на български език от заклет преводач. (7) Документите по ал. 6, както и допълнително изискани документи по ал. 5 се легализират, превеждат и заверяват в съответствие с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, с подписаните договори между Република България и държавата, в която са издадени, или по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с ПМС № 184 от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г., бр. 103 от 1990 г.).

Чл. 138. (1) Комисията по чл. 50, ал. 4 разглежда заявлението и приложените към него документи.

Чл.139. (1) Началникът на регионалното управление на образованието признава повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти, проведена от организации извън определените по чл. 43, ал. 2, в тримесечен срок от подаване на заявлението с всички изискуеми към него документи, като издава удостоверение за признаване на квалификационни кредити.

Чл.140. (1) Началникът на регионалното управление на образованието отказва признаване, когато: 1. придобитата квалификация не е свързана с компетентности, ориентирани към професионалния профил на съответния педагогически специалист; 2. организацията, провела повишаването на квалификацията, не съответства на чл. 50, ал. 2.

РАЗДЕЛ II. ПРИДОБИВАНЕ НА ПКС ОТ ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

Чл. 141. (1) Въз основа на достигнатото равнище на квалификация педагогическите специалисти може да придобиват последователно следните професионално-квалификационни степени (ПКС): 1. пета професионално-квалификационна степен; 2. четвърта професионално-квалификационна степен; 3. трета професионално-квалификационна степен; 4. втора професионално-квалификационна степен; 5. първа професионално-квалификационна степен. (2) Обученията на педагогическите специалисти, свързани с повишаването на квалификацията за придобиването на професионално-квалификационни степени, се осъществява в системата на висшето образование от висши училища, създадени по реда на Закона за висшето образование. (3)

Чл.142. (1) Професионално-квалификационни степени може да придобиват: 1. педагогически специалисти по чл. 2, ал. 2 и 3, които отговарят на изискванията за заемане на съответна длъжност в детска градина.

Чл. 143. (1) Лицата, които кандидатстват за придобиване на професионално-квалификационна степен, подават следните документи: 1. заявление по образец (приложение № 22); 2. диплома за завършено висше образование; 3. диплома за образователна и научна степен „доктор" или диплома за научна степен „доктор на науките"; 4. документ за присъдена или придобита професионална квалификация „учител" с изключение на случаите, в които такава професионална квалификация не се изисква за заемането на съответната длъжност на педагогически специалист; 5. свидетелство за професионално-педагогическа специализация при кандидатстване за трета професионално-квалификационна степен; 6. документ(и), удостоверяващ(и) присъдени или признати квалификационни кредити; 7. документ за придобита предходна професионално-квалификационна степен; 8. препис-извлечение от трудова, служебна или осигурителна книжка, удостоверяващ изискуемия стаж; 9. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 58, ал. 2 при кандидатстване за пета професионално-квалификационна степен; 10. писмена разработка и публикации, ако такива се изискват за съответната професионално-квалификационна степен. 33 (2) След подаване на документите не се допускат промени в писмените разработки по ал. 1, т. 10. (3) Педагогически специалисти, които притежават научна степен, имат право да придобият първа професионално-квалификационна степен при следните условия: 1. ако имат най-малко две години учителски стаж на длъжност на педагогически специалист в детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие; 2. притежават образователна и научна степен „доктор" или научна степен „доктор на науките" по педагогика, психология или по научна област, съответстваща на завършената специалност от дипломата за висше образование. (4) Лицата, които кандидатстват за придобиване на професионално- квалификационна степен, подават документите по ал. 1, както следва: 1. за трета професионално-квалификационна степен - през цялата година; 2. за професионално-квалификационните степени с изключение на т. 1 - от 1 юни до 30 юли на календарната година.

Чл.144. (1) Полагането на изпитите и защитата на писмените разработки за придобиване на професионално-квалификационна степен се провеждат от комисии, определени от ректора на висшето училище или от оправомощено от него лице, като за председател се назначава хабилитиран преподавател в съответната проблемна област. (2) Сесиите за придобиване на професионално-квалификационна степен, с изключение на трета професионално-квалификационна степен, се провеждат от 15 септември до 15 ноември на съответната година. (3) Разходите по процедурите за придобиване на професионално- квалификационни степени се заплащат от кандидатите.

Чл.145. (1) Програмите, по които се полагат изпити или се защитават писмените разработки по чл. 57, ал. 1, т. 10, са от следните области: 1. методика на обучението; 2. теория на възпитанието, дидактика, специална педагогика, социална педагогика; 3. психология на развитието в детско-юношеска възраст, педагогическа психология, личностна психология; 4. образователен мениджмънт/организация и управление на образованието. (2) Кандидатите за придобиване на професионално-квалификационна степен полагат изпит или защитават писмена разработка по една от посочените в ал. 1 области според специалността или длъжността, която заемат. По област 36 по ал. 1, т. 4 може да се явяват на изпит и да разработват теми за придобиване на професионално-квалификационна степен не само кандидати, които към момента на кандидатстване заемат управленска длъжност. (3) При промяна на заеманата длъжност педагогическите специалисти запазват правата, произтичащи от придобитата професионално- квалификационна степен.

Чл.146.  Професионално-квалификационна степен може да бъде отнета от департамента, който я е присъдил

РАЗДЕЛ  III. ПРОФЕСИОНАЛНО ПОРТФОЛИО НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

Чл.147. (1) Постигнатите компетентности от професионалния профил всеки педагогически специалист отразява в професионалното си портфолио. (2) Създаването на професионално портфолио на педагогическите специалисти е процес на събиране, съставяне, съхраняване и представяне на постигнати резултати. Професионалното портфолио се съставя от педагогическия специалист и включва разработени материали, които доказват: 1. активно участие в реализиране на политиката на институцията; 2. постигнатите резултати с децата и учениците в образователния процес; 3. динамиката на професионалните изяви както лични, така и на децата и учениците, с които работи; 4. професионалното усъвършенстване и кариерното израстване. (3) Професионалното портфолио подпомага самооценяването на педагогическия специалист и позволява в процеса на атестиране по-обективно да бъде оценено съответствието на дейността му с професионалния профил, с резултатите, постигнати от него и от децата и учениците, с които работи, както и със стратегията за развитие на детската градина или на училището.

Чл.148. (1) Професионалното портфолио на педагогическите специалисти съдържа: 1. общи данни - име, образование (образователно-квалификационни степени и квалификация), допълнителни квалификации (професионално- квалификационна степен, специализации, участие в други организационни форми на обучение), общ и учителски стаж, наименованието на институцията, в която лицето работи, заемани длъжности, учебни предмети, по които преподава, и класовете, в които работи, групата, която ръководи, или 37 паралелката, на която е класен ръководител, както и паралелки и групи за спортни дейности; 2. документи за практическото приложение на усвоените знания и придобитите умения: добри практики, постигнати резултати с децата и учениците, отразяващи и индивидуалния им напредък, участие в изследователска дейност, в програми, проекти и др.; 3. доказателства за постиженията, отразяващи успехите - лични и на децата и учениците, с които работи (дипломи, призове, награди, грамоти, благодарствени писма, референции и др.), насочени към утвърждаване на авторитета и професионалното самочувствие; 4. материали, утвърждаващи професионалното израстване, проследяващи динамиката на личностното развитие, резултати от педагогическата и методическата дейност: разработки на планове от проведени педагогически ситуации или уроци, участие в разработването на учебни програми, информация за проблеми, трудности и решения, екипна работа, насочени към постигане на напредък на децата или на учениците, които са значими и имат отношение към работата за периода на атестиране; 5. обосновка за избор на познавателна книжка, учебник и учебни помагала; 6. материали от участие в конференции, конкурси и семинари: реферати, научни разработки, доклади за конференции, статии, есета, анализи на дейността, видеозаписи, методически материали, създадени от него, и др.; 7. списък на лични творби - книги, картини, графики, спортни постижения и др., справка за участие в проекти и научноизследователски дейности и др.; 8. взаимодействието с участниците в образователния процес, с други заинтересовани страни и др.; 9. съдържа информация за приноса за подобряване на материално- техническите условия, за физическата среда, за информационното и библиотечното осигуряване на институцията, в която работи. (2) Професионалното портфолио се актуализира периодично, като се посочва и периодът, за който се отнасят приложените копия на документи и други доказателствени материали. (3) Професионалното портфолио според носителя, на който се създава и поддържа, е на хартиен носител или в електронен формат.

Чл.149. Професионалното портфолио на педагогическите специалисти има следните функции: 1. представителна - представя философията на педагогическия специалист, доказателства за образование, за повишена квалификация и за допълнително придобити компетентности; 2. развиваща - насочена към професионално усъвършенстване и кариерно развитие чрез определянето на конкретни, измерими, осъществими цели и приоритети за професионално развитие и усъвършенстване; 3. оценъчна - служи за оценяване на достигнатото равнище и постиженията в конкретна област - професионално развитие, обновяване на информацията и знанията, промяна в личностен и в професионален план в процеса на атестирането, и подпомага формирането на умения за обективна самооценка на резултатите от дейността; 4. комуникативна - осигурява обратната връзка с всички заинтересовани страни и информирането на прекия ръководител, на наставника, на колеги, родители, обществен съвет, експерти от регионалното управление по образованието, инспектори от Националния инспекторат по образованието и община за потребностите и за търсенето на възможности за развитие.

ГЛАВА VII. ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ

Чл.150. (1) С цел създаване на условия за активни и демократично функциониращи общности към  детска градина  се създава обществен съвет.

 (2) Общественият съвет е орган за подпомагане на развитието на детската градина и за граждански контрол на управлението.

Чл.151. (1) Общественият съвет се състои от нечетен брой членове и включва един представител на финансиращия орган и най-малко трима представители на родителите на деца  от ДГ

(2) Представителите на родителите се излъчват от събрание на родителите, свикано от директора на детската градина. На събранието се определя броят на представителите на родителите и се избират и резервни членове на обществения съвет.

(3) Председателят на обществения съвет се избира от членовете му.

(5) Членовете на обществения съвет се определят за срок не по-дълъг от три години.

Чл.152. (1) Общественият съвет се свиква на заседание най-малко 4 пъти годишно, като задължително провежда заседание в началото на учебната година.

 (2) С право на съвещателен глас в работата на обществения съвет на детскита градина участва и представител на настоятелството.

(3) В заседанията на обществения съвет могат да бъдат канени и служители на институцията, на регионалното управление на образованието, експерти, на работодателите, на синдикатите, на юридическите лица с нестопанска цел и други заинтересовани лица.

Чл.153. (1) Директорът на детската градина  има право да присъства на заседанията на обществения съвет и да изразява становище по разглежданите въпроси.

 (2) Директорът е длъжен при поискване от обществения съвет да предоставя всички сведения и документи, необходими за дейността му.

 (3) При необходимост директорът може да отправи искане до председателя на обществения съвет за свикването му.

Чл.154. (1) Общественият съвет в детската градина:

1. одобрява стратегията за развитие на детската градин и приема ежегодния отчет на директора за изпълнението й;

2. участва в работата на педагогическия съвет при обсъждането на програмите по чл. 263, ал. 1, т. 8 и 9 ;

 3. предлага политики и мерки за подобряване качеството на образователния процес въз основа на резултатите от самооценката на институцията, инспектирането на детската градина ;

 4. дава становище за разпределението на бюджета по дейности и размера на капиталовите разходи, както и за отчета за изпълнението му;

 5. съгласува предложението на директора за разпределение на средствата от установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на детската градина;

 6. съгласува училищния учебен план;

7. участва с представители в комисиите за атестиране на директорите при условията и по реда на държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;

8. съгласува избора от учителите в ДГ по чл. 164, ал. 2 на помощните книжки и учебните комплекти;

9. сигнализира компетентните органи, когато при осъществяване на дейността си констатира нарушения на нормативните актове;

10. дава становище по училищния план-прием по чл. 143, ал. 1;

11. участва в създаването и приемането на етичен кодекс на педагогическата общност.

(2) При неодобрение от обществения съвет на актовете по ал. 1, т. 1 и 6 те се връщат с мотиви за повторно разглеждане от педагогическия съвет. При повторното им разглеждане педагогическият съвет се произнася по мотивите и взема окончателно решение.

Чл.155. Условията и редът за създаването, устройството и дейността на обществения съвет се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.

ГЛАВА VIII. ИНФОРМАЦИЯ И ДОКУМЕНТИ

РАЗДЕЛ I. ИНФОРМАЦИЯ

Чл.156. (1) С НАРЕДБА № 8 ОТ 11 АВГУСТ 2016 Г. ЗА ИНФОРМАЦИЯТА И ДОКУМЕНТИТЕ ЗА СИСТЕМАТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ се приема държавният образователен стандарт за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование.

(2) Държавният образователен стандарт за информацията и документите урежда:

1. видовете документи в системата на предучилищното и училищното образование;

2. изискванията към формата и съдържанието на всеки от документите по т. 1;

3. условията и реда за водене на информационни регистри;

4. условията и реда за приемане, отчитане и унищожаване на документи с фабрична номерация;

5. документите, които се създават, обработват и съхраняват в електронен вид.

(3) Държавният образователен стандарт определя условията и реда за воденето на националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО).

Чл.157. (1) Дейностите по управление на информацията и задължителните документи се осъществяват при спазване на тази наредба, която се изпълнява от всички институции в системата на предучилищното и училищното образование

Чл.158. Документите, издавани или водени от институциите, се попълват на български книжовен език

Чл.159. Събирането, обработването, използването и съхраняването на информацията в системата на предучилищното и училищното образование се извършва чрез НЕИСПУО.

Чл.160. Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование се състои от електронни модули и интегрирани с тях регистри

Чл.161. Модулите по чл. 7, т. 1, 2 и 3 и регистърът по чл. 7, т. 3 се водят и използват при условията и по реда на тази глава, а регистърът по чл. 7, т. 1 - при условията и по реда на наредбата по чл. 345, ал. 2 ЗПУО.

 Чл.162.Първичното събиране и обработване на информацията за модулите по чл. 7 се осъществява в институцията.

(2) Информацията по ал. 1 се подава към НЕИСПУО, подписана с електронен подпис от директора на институцията, по график за съответната учебна година, утвърден от министъра на образованието и науката.

(3) Информацията, събирана от институциите, се обработва чрез НЕИСПУО и други информационни продукти, интегрирани с нея и обслужващи определени дейности или процеси в образованието.

Чл.163.След приключване на учебната година в ДГ се архивира информацията за дейността за съответната учебна година и се съхранява на електронен носител.

Чл.164. (1) Ползването на информацията в НЕИСПУО се осъществява чрез служебен или публичен достъп.

Чл.165. Информацията в НЕИСПУО се събира, съхранява и ползва от длъжностни лица, определени със заповед на директора на ДГ.

Чл. 166. (1) Информацията за дейността на институцията се отразява в модул "Институции" от НЕИСПУО като Списък-образец № 2 за детските градини - подаване на данните към НЕИСПУО до 30 септември и утвърждаване до 5 октомври;

РАЗДЕЛ II. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЕЦАТА

Чл.167. Информацията за децата  се отразява в лични образователни дела в модул "Деца и ученици" от НЕИСПУО.

Чл.168. Личното образователно дело е електронна партида за всяко дете, която съдържа информацията, определена в приложение № 3.

Чл. 169. (1) Личното образователно дело се създава при постъпване на детето в системата на задължителното предучилищно и училищно образование и се води до: отписване от дг.

(2) Личното образователно дело се съхранява в НЕИСПУО и достъп до него се предоставя на институцията, в която се обучава детето или ученикът през съответната учебна година.

(3) При преместване на дете в учебно време достъпът по ал. 2 се предоставя в 10-дневен срок от датата на постъпване в приемащата институция.

Чл.170. Директорът на институцията организира и контролира воденето на личното образователно дело за всяко дете, като осигурява:

1. попълване на данните за всяка учебна година съобразно графика по чл. 9, ал. 2;

2. приключване на работата по електронната партида в 10-дневен срок след преместване, завършване или отписване на детето/ученика и удостоверява с електронен подпис коректността на въведените данни за периода, в който детето се е обучавал в съответната институция;

3. разпечатване на личното образователно дело на хартиен носител в съответствие с изискванията по чл. 40;

4. съхраняване на личното образователно дело на електронен и на хартиен носител в институцията със срок не по-малък от 50 години.

РАЗДЕЛ III. ДОКУМЕНТИ ЗА ДЕЙНОСТТА

НА ДГ С.КАРАИСЕН

Чл.171. (1) Документите в системата на предучилищното образование се издават, водят и съхраняват в електронен и/или хартиен вид.

Чл.172. (1) Детска градина с.Караисен притежава обикновен собствен печат.(2) Печатът с изображение на държавния герб се полага върху документите, определени в чл. 34, ал. 2 и 3 ЗПУО

Чл.173. (1) При преобразуване или закриване на ДГ в заповедта за преобразуване/закриване се определят условията и редът за съхраняване на задължителната документация.

Чл.174. Видовете, предназначението, съдържанието на информацията в основни реквизити, сроковете за съхранение и формата на водене на документите за дейността на институциите са определени в приложение № 2.

Чл.175. Документите за децата отразяват записване, преместване, смяна на формата на обучение, отсъствия, резултатите от обучението, завършен етап .

Чл.176. Видовете, предназначението, съдържанието на информацията в основни реквизити на документите за децата  са определени в приложение № 4.

РАЗДЕЛ IV. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПОПЪЛВАНЕТО, ВОДЕНЕТО И ИЗДАВАНЕТО НА ДОКУМЕНТИТЕ

Чл.177.Документите, издавани или водени от ДГ, се създават, попълват и водят или издават на хартиен и/или електронен носител съгласно разпоредбите на тази наредба.

Чл.178.Със заповед на директора на ДГ се определя за всеки вид документ:

1. длъжностното лице, което изготвя/води документа;

2. мястото на съхранение на документа до приключването му;

3. редът за предаване, съхраняване и използване в архива на институцията след приключване на документа.

Чл.178. Документите, които се попълват по образец в електронен вид, се разпечатват, като длъжностните лица, определени да ги водят, и директорът подписват края на всяка страница и се полага печатът на институцията. Страниците се номерират, прошнуроват и подпечатват.

Чл. 41. (1) Книгите и дневниците по приложение № 2 се прошнуроват. Когато книгата (дневникът) не е номерирана фабрично, тя се номерира на ръка със син химикал в горния десен ъгъл на листа.

(2) На титулната страница на книгите се отбелязват датите на тяхното започване и приключване.

(3) Номерацията на заповедите, решенията, протоколите, регистрираните документи и др. в книгите започва с № 1 в началото на всяка учебна година.

(4) Срокът за съхранение на книгите и дневниците се отчита от датата на приключването им.

(5) Документите на групата/паралелката се водят от учителите, преподаващи в групата/ паралелката, и се заверяват с подпис на директора и с печат на институцията.

Чл.179. (1) При попълване на протоколите, дневниците и книгите след вписване на последните данни празните редове/страници се унищожават със знак "Z".

Чл.180. (1) Документите от задължителната документация, в които фабрично са отпечатани серия и номер, са документи с фабрична номерация.

Чл.183. Задължителната документация в детската градина включва:

▫ Книга за протоколите от заседанията на педагогическия съвет е предназначена за вписване на протоколите от заседанията на педагогическия съвет. Протоколът се води по време на заседанието от секретар, определен със заповед на Директора;

▫ Книгата за регистриране заповедите на директора и класьор;

▫ Книгата за контролната дейност на директора;

▫ Книгата за регистриране на проверките на контролните органи на Министерство на образованието и науката (МОН);

▫ Дневник за входяща кореспонденция и класьор

▫ Дневник за изходяща кореспонденция и класьор

▫ Книгата за регистриране на даренията и класьорът със свидетелства

▫ Книга на даренията и класьорът към нея

▫ Летописна книга

▫ Книгата за санитарното състояние и класьор към нея се води от медицинската сестра

▫ Дневникът за група и подготвителна група за училище се водят от учителите в съответната група

▫ Удостоверението за преместване на дете от подготвителна група за училище

▫ Удостоверението за завършена подготвителна група в детска градина

▫ Книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст е предназначена за водене на отчет на деца от задължителната училищна възраст в подготвителните групи в детските градини

▫ Материална книга за проведени учебни занимания в детската градина се води от учителите

▫ Сведение за организацията на дейността в детската градина (Списък - образец № 2), за текущата учебна година

- Дневник за вписване на външни лица при посещение на ДГ-дата, час,трите имена,подпис на лицето, подпис на дежурния служител от ДГ.

ГЛАВА IX. ИМУЩЕСТВО НА ДГ

Чл.184. Инвентарът на ДГ се завежда под номер в инвентарна книга и се зачислява на работници, служители и учители в детското заведение от домакина срещу подпис.

Чл.185. При напускане на длъжността, всеки служител е длъжен да издаде имуществото на домакина срещу подпис.

Чл.186.Лицата направили умишлени повреди или загубили имуществото го възстановяват в реалния му вид.

ГЛАВА X.СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл.187.Работниците и служителите в ДГ имат право да се сдружават в синдикални организации за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.

 Чл.188. Дейността на синдикалните организации в ДГ се осъществява по реда на КТ и КТД

ГЛАВА XI.ОБЩО  СЪБРАНИЕ

Чл.189. Общото събрание се състои от всички работещи в ДГ с.Караисен.

Чл.190. Общото събрание се свиква от работодателя, от ръководството на СБУ или по искане на не по-малко от 5-ма работници или служители.

Чл.191. За всяко свикване на събранието се прави съответната организация на труда в рамките на работния ден, за да се осигури навременно вземане на всички деца от детската градина .

 Чл.192.Общото събрание може да обсъжда въпроси и взема решения относно:

   -избор на представители, които да представляват общите интереси на работещите  по въпросите на труда и осигурителните отношения пред работодателя  или държавните органи;

   -начина на разпределяне и изразходване на средства от социалните фондове;

   -отправяне на предложения до работодателя относно  осигуряването на ЗБУВОТ в ДГ.

Чл.193.Редът за работа на общото събрание и вземането на решения става съгласно чл.6 а от КТ.

Чл.194. На всяко общо събрание се води протокол в специална книга от секретар, избран от събранието. Мандатът на секретаря е 2 години.

ГЛАВА XII. ЕТИЧЕН КОДЕКС

Чл.195. Етичният кодекс представя стандартите за етично поведение на работещите с деца в сферите на: образование, здравеопазване, социални грижи, правосъдие, вътрешни работи и др.

Чл.196. Работещите  с деца изпълняват своите функции, като се ръководят от основните ценности и принципи :

1. Детството е изключително важен период от живота на човека;

2. Семейството е най- естествената среда за развитието на детето;

3. Всяко дете притежава неповторима уникалност и стойност;

4. На всяко дете е гарантирано правото на :

·         свобода на изразяване на мнение;

·         свобода на мисълта, съвестта и религия;

·         формиране на собствени възгледи и право да ги изразява свободно;

Чл.197. Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие или форми на въздействие;

Чл.198.Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

Чл.199. Всяко дете и всяко семейство заслужават да бъдат подпомогнати даразвият пълния си потенциал.

 Чл.200. Всяко дете, попаднало в риск, има нужда от специална закрила за извеждането му от рисковата ситуация.

Чл.201. Децата с изявени дарби се ползват от мерките за специална закрила

Чл.202.Работещите с деца трябва да притежават определени  личностни, морални и социални качества.

Чл.203.Работещите в ДГ с.Караисен педагогически специалисти и помощен персонал се запознават лично с Етичния кодекс, което удостоверяват с подпис.

ГЛАВА XIII .ТАКСИ

Чл.204. Издръжката на децата в детското заведение се поема от общинския бюджет.

Чл.205. Родителите заплащат такса съгласно Закона за местните данъци и такси. Размерът на таксата се определя с решение на Общинския съвет./Решение № на ОбС – Павликени и Правила за приемане на деца в детски ясли и градини на територията на община Павликени, утвърдени от Кмета на общината/. Таксата включва  7 лв. абонамент + 1,30 лв. на ден такса храна.

Чл.206. Такса храна за изтеклия месец и абонамента за текущия се заплащат от 1 до 10 число.

Чл.207. Преференции и намален размер на таксите се определят с решение на Общинския съвет.

Чл.208. Не се заплаща такса (храна и абонамент) за:

1. Деца, чиито родители са с инвалидност над 70 %.

2. Деца със заболявания посочени в списък утвърден от министъра на здравеопазването и установена степен на инвалидност, освидетелствани от ТЕЛК.

3. Сираци и полусираци, които не са осиновени при пълно осиновяване.

4. Деца с разстройства на психологическото развитие с установена степен на инвалидност, освидетелствани от ТЕЛК.

Чл.209. Не се заплаща такса абонамент за деца, чиито родители( и двамата)

са студенти редовна форма на обучение.

Чл.210. 50 % от таксата за храна се плаща за:

1. Близнаци, тризнаци и т.н., както за второ, трето и всяко следващо дете от едно семейство, приети в едно или различни детски заведения в общината.

2. Деца, отглеждани от един родител, осиновител при пълно осиновяване, лице с възложени родителски функции по силата на чл. 27 и чл. 28 от Закона за закрила на детето.

3. Деца с един или двама неизвестни родители.

Чл. 211. При отсъствие на децата такса храна не се заплаща за времето, през което те отсъстват, при условие че родителите писмено са уведомили директора.

Чл.212. Когато за дете, прието в ДГ, родителят представи заявление за отсъствие по уважителни причини за срок повече от един месец /или медицински документ за необходимостта от продължително лечение/, то се освобождава от абонаментна такса със заповед на директора, а мястото на детето временно може да бъде заето от друго дете.

Чл.213. При преустановяване дейността на детската градина с акт на кмета на общината за повече от 30 дни не се заплаща месечен абонамент.

Чл.214. Родителите заплащат такси за  допълнителни дейности и билети за гостуващи театри.

Чл.215. Ако детето не е доведено до 8,30 ч., а е присъствало предния ден и родителите  не  са  уведомили писмено учителите,  за  деня  се  води  на  присъствие  и  се начислява такса, а храната му се разпределя между другите деца. Родителите могат да имат претенции за броя на присъствените дни на детето само ако са представили по утвърдения ред и в посочения срок документ за отсъствие.

Чл.216. Учителите лично изчисляват присъствията за месеца на всяко дете и нанасят данните в Дневник на групата , за верността на които се подписват. Това се извършва само след точно приключване на дневника за съответния месец и сравняването му със заповедната книга за храна.

Чл.217.Децата, подлежащи на задължително предучилищно образование не заплащат такса за ДГ, а само хрането за деня.

ГЛАВА XIV. ФИНАНСИРАНЕ НА ДГ

Чл.218. Финансирането на дейностите в ДГ се осъществява със средства от държавния бюджет и общинския бюджет.

Чл.219. Размерът на средствата се определя съгласно държавните образователни изисквания за едногодишна издръжка на дете в ДГ.

Чл.220. Чрез държавния и общинския бюджет се осигуряват средства:  За   заплати,   социални   осигуровки,   хранене,   поддържане   на материалната база и др.

Чл.221. Средствата от държавния бюджет и от бюджета на общината се предоставят на ДГ въз основа на критерии, одобрени от финансиращия орган.

Чл.222. Детската градина може да си осигурява средства за издръжка и за развитие на материално-техническата база, освен от държавния и общинския бюджети, и от източници предвидени от други закони и актове на министерския съвет, от допълнителни дейности, дарения и от целеви вноски от физически и юридически лица.

Чл.223. Средствата от допълнителни дейности могат да се набират от отдаване под наем на учебна и спортна база, машини, съоръжения, квалификационна дейност, педагогически и други услуги, определени с Наредба на министъра на образованието и науката.

Чл.225. Детската градина се финансира още и от дарения и предоставяне на целеви средства от физически и юридически лица.

ГЛАВА XV. ПРОПУСКАТЕЛЕН РЕЖИМ

Чл.226. В Правилата за безопасност и ограничаване на достъпа в детската градина се определят правата и задълженията на целия личен състав, родители и други посетители, както и се урежда организацията на дейността им съобразно особеностите на детската градина.

Чл.227. Забранява се преминаването на граждани през двора на детската градина .

Чл.228. В извън работно време и почивни дни се заключват входовете на детската градина /малкият и големият/, като по изключения се отварят само при неотложни нужди с разрешение на директора.

Чл.229. Забранява се влизането и паркирането на моторни превозни средства в  двора  на детската градина, с изключение на автомобили, осъществяващи товарно-разтоварна дейност за нуждите на градината / доставяне на хранителни продукти, хигиенни материали, пясък и материали за предстоящ ремонт/ и на служители на детското заведение

Чл.230. В детската градина се осъществява пропускателен режим за външни лица само през централния вход, както следва:
▫ В специален прономерован и прошнурован дневник срещу представяне на документ, удостоверяващ самоличност, се отбелязват трите имена на посетителите, лицето при което отиват. При напускане на сградата в дневника се отбелязва часа на излизане;
▫ Прави се проверка на посетителя, както и неговия багаж за притежаване на оръжие и други опасни вещества и предмети;
▫ Не се допуска внасянето на обемисти предмети и вещи, освен с разрешение на директора на детската градина

Чл.231.Проверяващите детската градина органи задължително се легитимират и предоставят заповед за проверка на входа. Ако не представят нужните документи, удостоверяващи целта на посещението им, служителите на детската градина нямат право да ги допускат в сградата.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл.  62.  (1) Детска градина с.Караисен работи  през цялата година на петдневна работна седмица, дневно от 06,30 до 18,30 часа.

(2) При обявяване на някои от почивните дни за работни детското заведение изпълнява решенията на МС.

Чл. 63. Работното време на работещите в детската градина е както следва:

Детски учители	І смяна Почивка	8,00 ч. ―14,00 ч. 10.45 ч. – 11,15 ч.
	ІІ смяна	12,30 ч.―18,30 ч.
Помощник- възпитател-домакин	Редовна  смяна Почивка	8,00 ч.― 18,30 ч. 11,30 ч. – 13,00 ч .
Готвач	Редовна смяна Почивка	06,30 ч.―14,30 ч. 11,00 ч. – 11,30 ч.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

.1.Настоящият правилник се издава на основание Параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на ППЗНП.

2.Правилникът е приет на заседание на педагогическия съвет на ДГ на …..09.2017 г. Протокол № 1…… в съответствие с чл.150 ал.1 т.1 от ППЗНП и влиза в сила от същата дата.

3.Всяка промяна в правилника през учебната година се обсъжда на

заседание на ПС и се приема се с решение.